Ястия за трапезата на Бъдни вечер

Казват, че в този ден птиците спират да пеят, листата на дърветата спират да трептят, а водите в реките спира да тече. Другите имена на Бъдни вечер са “Малка Коледа”, “Суха Коледа”, “Детешка Коледа” и “Мали Божич”. Раждането е свързано с обновление на света и надеждата за по-добро.

Наричат я „Бъдни“ от бдение, а също от бъдеще, бъднини. И в двата смисъла символиката е обвързана с чудото, което предстои да се случи, и за което всички хора е необходимо да бдят.

Като семеен празник Бъдни вечер носи със себе си много спомени и традиции. Не малка част от символиката на празника е представена на трапезата. Най-важното за празничното меню е храната да е в изобилие – за да бъде успешна следващата година.

Традицията повелява на трапезата на Бъдни вечер да има нечетен брой ястия. Необходимо е да се сложат храни, които набъбват, за да може също като тях „да набъбват“ късметът, щастието, здравето и плодородието. Ястията необходимо е да са нечетен брой – 7, 9, 11; колкото повече са – толкова по-щедра ще е новата година към дома. Задължително е ястията да са само постни.

Задължително на масата присъства домашно приготвена питка с пара, която по традиция се разчупва от главата на семейството. На когото се падне парчето с парата, той ще бъде най-голям късметлия през предстоящата година. Други български традиционни ястия за трапезата за Бъдни Вечер са сарми, бобена салата, печен боб или яхния, пълнени чушки, орехови разядки, туршии, жито, ошав, тиквеник. Освен това се слагат и мед, ядки (най-често орехи), разнообразие от плодове, вино и чесън.

Питка с паричка

Хлябът е не само храна за българина, а магия. Ритуалната питка (боговица, богова пита, божичник, вечерник, светец), замесена със сода или квас, заема централно място на трапезата на Бъдни вечер. В нея се поставя паричка. Украсява се с фигури, свързани с бита и ежедневието на българина – житни класове, рало, кръст и др. Добре е на масата питката да бъде сложена върху сварено жито. То е символ на плодородие и богатство.

Пълнени сухи чушки с боб/сарми със зеле

Особеност на пълнените чушки за трапезата на Бъдни вечер е, че се използват сухи чушки, които предварително трябва да се накиснат в топла вода, за да омекнат; а бобът, с който се пълнят, се счуква. Друг вариант са традиционните зелеви сарми, пълни с ориз. Идеята и на двете ястие, е, че се използват варива – ориз и боб, които набъбват при приготвянето им.

Ошав/ Плодове (ябълки, орехи, мушмули, дюли)

В миналото на Бъдни вечер са се разчупвали орехите, които били наречени за всеки член от семейството още от Игнажден. Ако ядката им е бяла и голяма, човекът ще е здрав и ще има късмет през годината.

Кисело зеле

То присъства на трапезата, тъй като е една от храните, традиционно приготвяни като зимнина в България. Замества липсващите свежи салати, а и е чудесно допълнение към греяната ракия, която се приготвя в много домове.

Печена тиква/тиквеник с мед

Важно е на трапезата на Бъдни вечер да има и нещо сладко, за да е сладък животът на семейството през идната година. Медът е носител на мъдростта на пчелите.

Чесън

Чесънът по същия начин има ритуално значение. Може просто да се поставят няколко глави, свободно пръснати на трапезата, но е важно и от всяка храна да се хапне поне малко. Чесънът предпазва от зло и болес­ти.

Освен изброените храни, на трапезата на Бъдни вечер задължително трябва да се сложи и сол . Старите българи са казвали, че къща без сол не бива да стои, тъй като където свърши солта, там влизат болестите и раздорите.

От масата на Бъдни вечер се става късно. Прекарайте повече време във вкусно хапване и сладки приказки. Дългото седене гарантира по-дълго изпращане на магически знаци и послания към съдбата.

 

 

 



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *